Ще пазя…

Ще пазя…

Не гасне този пламък вътре в мен,

превръща ме в безкрай и във надежда,

най - често е във бяло оцветен

и в други измерения отвежда.

Блестят очите ми и търсят бряг,

напуснат преди милион години,

един далечен неподправен свят,

запазил стъпките ми тъй щастливи.

Ще се завърне моята душа,

отново ще е волна като птица,

когато на земята се стопя

в божествената огнена зеница.

В безвремие ще раждам светлина,

ще пазя равновесните устои,

космичната солена тишина,

ще пренапише звездните завои.

09.02.2018г.

Елица