Предреченото...

 

 

 

Предреченото...

 

В небесното рисувам цветове

а те ме отразяват във полето,

тъй после скитам с неми ветрове -

лекуват тихо раните в сърцето.

Желание по устните трепти,

по пръстите ми като пясък тича

и търся две забравени очи -

на мъж на който пламенно се вричам.

Простор и бряг. Замислени следи,

безвестното отсъствие и мъка,

истории за някакво *Преди*,

една далечна огнена разлъка.

А после хоп - и в днешния живот -

заключени смълчани разстояния.

Отново съм магичния Кивот,

а пък за теб съм Северно сияние.

Опитва да пробие любовта,

да върже възел в облаци дъждовни,

а аз съм пак проблясваща звезда

и пак ти шепна тайните съдбовни.

Развръзката накрая ни зове,

при водопада тихо ни очаква,

едно ще бъде общото сърце,

Вселената със ножици потраква.

Но свободата още е мираж

живота на смирение ни учи,

финалният акорд ще бъде наш,

предреченото щом светът дослучи.

 

23.05.2022г.

Елица