Като пощальон...
В един живот бях пощальон
писма ти носих в къща сред полето,
тежеше ми кармичния закон,
пак влюбено препускаше сърцето.
Веднъж ми сипа чай във утринта,
погледна ме с очите си красиви,
почувствах ветровете и страха
как исках двама с теб да сме щастливи.
Но радостта бе кратка. Ти умря.
Във битка за родината загина.
И днес отронвам мъничка сълза,
за минала история звънлива.
Прелиствам страниците и вървя,
Акаша шепне старите ни тайни
и зная пак със тебе ще летя
по пътища от минало омайни.
23.05.2022г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар