Да бъда неранима...
Надбягвах се самичка с ветрове,
на кръстопът ме срещна твойта сила,
пое със нежност моите ръце,
тренира ме да бъда неранима.
Превърнах се във истинска жена –
откраднала сърцето ти за вечност
и следвах тежки звездни правила,
прийждащи от синята безбрежност.
А ти строеше храмове в Кераг,
обичаше да зидаш със доверие,
съзираше невидимия враг
и търсеше за двама ни спасение.
Научи ме и риба да ловя,
цветя да разпознавам, разни билки,
не се усещах никога сама,
пазители ми бяха рой светулки.
Така достигнах тридесет и шест,
животът ни внезапно се пропука,
по птици ти изпратих вест
и ти се върна бързо под капчука.
Остана с мене чак до сутринта,
но с първите лъчи аз си заминах,
превърнах се в невидима звезда,
без страх отвъд в небесното преминах.
Последва ме оставяйки следа –
в скалата издълбани имената
на моята и твоята душа
с копнежа вечен все по светлината.
24.05.2022г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар