Цветно....

 

Дръвчето на двора....

Погледнах дръвчето на двора,

бе цъфнало цялото в бяло

и с вятър прегърнал го нежно,

пробуди се пак оцеляло.

Към облаци клони протегна,

целуна простора с надежда,

а птица една му намигна,

помисли, че то я разглежда.

Погалих кората му стара,

докоснах стъблото му Вечност,

в априлската тиха омая

потънах в душевна безбрежност.

 

       * * * * * 

 * * * * *