*****
твърде дълго имам
твоята любов
родена сред безкрая
до дъгата
но вечно чувам в
сънищата зов
и някак странно се
пробуждат сетивата
вървя със боси парещи
нозе
безцелно скитам под
звездите стари
и търся нещо в
синьото небе
под облаците приказно
заспали
но срещам само
тъжната Луна
и сянката ми слята с
ветровете
се отразява във
парченца светлина
родена в ритъма на
дъждовете
аз още имам твоята
любов
едно щастливо място
да се скрия
а в него като нежен
послеслов
душата ми обвита е в
магия
@Eli
* * * * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар