* * * * *
божествено ли беше отредено
или разрязано от меч преди
сърцето ти във бурите калено
потъна тихо в моите очи
замислено чертите ти рисувам
превръщам те във песен и във стих
да те усетя истински жадувам
но да те търся май се уморих
присядам тихо в нощната омая
в зеленото на младата трева
и по звездите знам че ще узная
дали съм още в твоята душа
а вятър нежно с устни ме погали
прегърна ме с усмивка мълчалив
безкрайна страст в дълбокото разпали
на думите е все тъй пестелив
дойде в живота ми като комета
изстинала по дългия си път
избра Съдбовно моята планета
където с обич птиците кръжат
божествено било е отредено
и сътворено в бисерни реки
едно очакване от времето пленено
във търсене на сбъднати мечти
@Eli
* * * * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар