*
* * * *
Мечтател той е шепнеха
звездите
обича да рисува радостта
живота му от спомени
обвит е
утеха търси все тъй в
младостта.
Една река копнежа му
отнесе,
превърна го във пясък
по брега,
а после от далечното
донесе
познатата му сянка на
жена.
Докосна я със мислите
си само
целуна я със слънчеви
лъчи
с очи прегърна голото
и рамо
и музика усети да
звучи.
Те кратък миг сред
вятър споделиха
а после тя самотна
продължи
отново пътищата им се
разделиха
след нея той остана да
тъжи.
Изгуби се в зелените
полета
на своите и нейните
мечти
в една любов от
времето превзета
сърцето му остана да шепти.
*
* * * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар