Нощ....

* * * * *

нощта се спуска призрачно красива

и тялото ми гали със тъга

една сълза в дълбокото се скрива

а моя дух в безкрая отлетя

със облаците в облак се превърнах

с планетите планета синя бях

и куп мечти във вятъра прегърнах

във бури сред морета оцелях

отпих от устни слънчево копняни

в едно стъкло се счупих и родих

с косите си във светлина обляни

желание с надежда приютих

сред звездна самота китарни звуци

ме връщат пак на топлата земя

заслушана в дъждовните капчуци

към моя дом в реалното вървя

нощта изтлява в утрото красиво

пробуждат се очите ми в зори

и бие пак сърцето ми щастливо

към бъдното оставяйки следи

@Eli