Моментно в дълбоките води.....

*****

битка...

с неуморното във мен....

което на моменти ме прогаря....

или пък ме потапя в плен....

на лятната нестихваща омая....

крещя без глас....

с кръвта си съжалявам....

а вятър нежно....

лекичко смутен....

опитва да  ме приземява....

не искам звуци.....

дишам  в тишина....

сърцето конвулсивно пак се свива....

във утрото простор сред равнина....

а нощното вода дълбока скрива....

болка....

случена под минали звезди....

сподиряна от кръпки на вината....

не мога да се върна във преди....

и да играя друга в свободата....

надежда....

там в едни очи....

в невидимите стъпки сред тревата....

бъдеще прегърнало лъчи....

и път единствен все към светлината....

@Eli

 

* * * * *