Powered By Blogger

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Ванилия и капките дъждовни....







снимка : Някъде от интернет





           Загледа се през прозореца. Дъждът бавно изсипваше тоновете си по сивия асфалт. В малкото кафене беше уютно и тихо. Разбърка замислено ваниловия чай и леко се усмихна. Обичаше да сяда тук – на същата тази маса. С него. Да гледат снимките на ретро музиканти окачени по стените. Създаваха и чувство за безвремие и носеха усещане за спокойствие. Смееха се много. Разговаряха за всичко, което вълнуваше сърцата им. Или просто потъваха в очите си – тя в неговите тъмни бездни, той в нейните бисерни езера. Дори мълчанието шепнеше с достатъчност. Барманът беше същият. Все така търкаше с бяла ленена кърпа чашите зад дългия бар плот. Хвърляше и по някой поглед. Сякаш четеше мислите и. Едва ли. Мислите и бяха парчета истина разхвърляни в дъждовните капки. Бяха и ванилията в чая, който се готвеше да изпие и чийто аромат така неистово и напомняше за щастливото време затворено зад врата с надпис Минало. Беше обичала така както се обича един единствен път в живота. Беше я обичал по неговия си начин – болезнен, възторжен, прикрито ироничен, неочакван, на моменти хаотичен, но единствено възможен. Научи я да живее в днес, докато мечтае за утре. Разпиля по тялото и музика. Счупи ограниченията на малкия и крехък свят. А после си отиде. Без следа. Без обяснения. Отново разбърка ваниловата смес с усещане за споделеност. И чу гласа му в дълбокото си : „Мислех, че съм те изгубил”. „Всъщност ти никога не си ме имал” – отговори му едва чуто, повече на себе си. Малка сълза се търкулна по бледата и буза. Избърса я с опакото на ръката си. Отново се загледа в дъждовните талази зад прозореца. Той спаси живота и. Нищо не можеше да промени това. Стъпките му бяха заглъхнали, но все още чуваше звука от виолончелото му. Мелодия белязала живота и със сбъднатост. Вдъхна отново аромата на ванилия, който тихо се стелеше в уютното малко кафене. Отпи от чая. Хубаво беше това усещане за обич без притежаване. Беше уверена, че свободата ще го върне някой ден при нея. Дори и в друго измерение. Някой ден.... за да танцуват боси, щастливи и докрайно измислени в сладко-горчивият ритъм на пролетен дъжд....Някой ден.... като днешния....


 


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар