изображение от тук
*****
дъждът
се изваля стопи тъгата
превърна
се във сън и тишина
след
утрото затичах в синевата
прегърнала
пейзаж от есента
на
облаците тихичко прошепнах
на
птиците помахах със ръка
през
рамото си тайничко надникнах
по
стъпките си пръснах светлина
видях те
като сянка във полето
облегнат
на самотното дърво
ръцете
си протегнал към небето
изричаше
молитва за добро
а после
се изгуби във безкрая
разперил
пак вълшебните криле
по
вятъра аз знам че ще узная
къде те
скитат всички страхове
ще те
обичам крехко мълчалива
със
малкото си огнено сърце
и ще се
случвам странно причудлива
по
твоите далечни брегове
една
надежда в камъче ще скрия
а ти ще
ми изпратиш послеслов
аз
обичта ти знам че ще открия
в
пространството наречено Живот
@Eli
*****
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар