Мигове...
Хората
идват и си отиват от живота ни... Остават споделените мигове... Онази топлина и
нежност, които са ти били потребни в конкретния момент... С годините списъка в
малкото шарено тефтерче набъбва... Там са : случкоспомените, слънцевъртенето,
небесноваленето, тревнопокълването, босоизвървяването, нещоправенето, летяномечтаенето,
влюбообичането и накрая неминуемо смъртоизвисяването. Водим хиляди разговори на
ден – по мобилните телефони, в чат програмите, или пък просто поседнали на чаша
кафе. Сезоните се сменят пред очите ни. Огледалата отразяват нови и нови
бръчици по кожата на лицето. Понякога си забързан, друг път влачиш крак. Намираш
смисъл в дребните детайли. Всеки нов ден започваш с молитва за нещо по-добро и
по-истинско. Живеенето се превръща в непрестанно трасиране между две дестинации.
Между две врати. Между два избора. Между мечтаното и реалното. Между... Докато
не осъзнаеш колко много не искаш да си „между”, а да си на мястото на което си
струва да бъдеш. На Твоето място. Едни стигат по-бързо. Други по-бавно.
Случване. Май най-важно е в джоба да
имаш достатъчно надежда. И търпение, за да придобият форма осъщественост всички красиви мечти....
***
Живях
във мигове безкрайни
Препусках
ги на север и на юг
Съшивах
в тях надеждите си трайни
И
случвах ги във шепот и във звук
По
пътя срещах радост и неволи
Прегръщах
любовта и пих тъга
Душата
ми със птиците говори
Сърцето
ми бе цветна тишина
Финална
глътка въздух си поемам
А
после бавно ставам светлина
И
всяка болка в себе си отнемам
Оставям
се във плен на Вечността
18.04.2013
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар