P.S. Давай!
Възползвай се от шанса.
Понякога
трябва да се довериш на тихия шепот
на
вътрешния си глас. Не винаги специалистите
знаят
правилния отговор.
Според
законите на аеродинамиката земната пчела
на
може да лети. Но предполагам, че никой
не
си е направил труда да И го каже.
Не
спирай да летиш!
Обичам
те,
Мама
Тактуваме в забързаното ежедневие...
Подобно добре смазани часовникови механизми. Идват празниците.
Беше време, когато се вълнувахме. Сега просто Ги дишаме... С мъничко поуморените си сърца... Заради количеството
извървяни стъпки... Вероятно... Или... А с годините виното е станало
по-тежко... Пламенните желания по-трудно изпълними, когато ни обгърне топлия
мрак и само звездите се отразят върху телата ни... сгушени в собствените
лодки... Сънят ни поглъща в равномерен ритъм и претопява желанията... Превръща
ги в дъжд зад прозореца, в нападали листа по пътечката в градината, в
черно-бяла стара снимка на познато-непознати лица, незакачена на стената... А
тъй неистов е копнежа да полетиш... Повярвай ми – случва се... В неочакваните
моменти... Не на празник, не в делник, а там – в интервалите на мълчание,
докато очите попиват реалността... Танцуват я, изяждат я, оцветяват я от
черно-бяла в цвят –
Дъга, страдат я, Обичат я, чакат я, дописват я иии.... Може би наистина имаме
нужда от камбана на входната врата... За да спираме да летим... Понякога...Зад
стените на единствената ни крепост... Мисля си за тази неизречена избраност на
изолация и невидими граници... Хубаво е... Усмихвам се при мисълта, че по това винаги ще
приличам на Нея... Пак се спуснах по коридора на Тъгата... Стоп... Просто празникът
отмина... Фанфарите свириха кратко, кротко и достатъчно, а после заглъхнаха,
прегърнали дъждовните облаци... А накрая – Пробуждане и на екрана Джон Картър
извън понятието за земна пчела, мечти за други светове, кафе, книги, работа...
В търсене на Амония Авеню...
В търсене на Амония Авеню...
07.04.2013г.
@Eli
И една благодарност за
бате Йович
и
Точния музикален
поздрав (!)
:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар