Вятърна подкова...

Вятърна подкова…

Догоних те във моя странен сън

и пак ти връчих вятърна подкова,

а после се превърнах в светъл звън,

разлистена сред есента и нова.

А ти мълчеше с тиха топлина,

изгаряше ме с поглед пълен с нежност,

прошепна ми без думи любовта,

която ни обвързва с теб за вечност.

Преплели бързо огнени крила,

понесохме се горе към звездите,

след нас се стрелна мирна тишина,

досбъднала в далечното мечтите.

Танцувахме до утринния час,

погълнати в дуетно съвършенство

и онзи пламък скрит дълбоко в нас,

отново ни обгърна със вълшебство.

Преливах бавно в твоите очи,

а ти с душа ми галеше косите,

за бъдното страха ми се стопи,

проблясваха в небесното следите.

В мъгливата копнееща зора,

далеч от мен камбана те пробуди

и скътал в джоба мойта светлина,

те грабнаха реалните заблуди.

10.11.2017г.

Елица

*****