В полетата на райската забрава...

В полетата на райската забрава...

Затваря се у мен една врата,

която бях отворила за тебе,

прибирам свойта крехка светлина

във ритъм със отлитащото време.

Аз твърде дълго тихо ти мълвях,

опитвах да те пазя отдалече

и топло-нежна в звездното горях

ала умора чувствам в мене вече.

Дали разбра какво е обичта

заключена във крехките ми длани -

онази сила властваща в света,

сред спомени в дълбокото прибрани.

Разказах ти се цялата в анфас,

пречиствайки забравените рани,

а истината скитаща във нас,

пренареди мечтите разпиляни.

Ударих се в смълчания ти зов,

отново ме начупи като птица,

но следвам път разлистен и суров,

под вещата божествена зеница.

По-силна ще изляза от това,

снагата ми отново ще е вечна,

сред синята космична тишина

ще властва мойта вяра безконечна.

А ти ще дишаш с моите следи,

в полетата на райската забрава,

ще се завърнем в нашето Преди,

с една Любов във бури оцеляла.

26.11.2017г.

Елица

*****