Слята с Извора...

 

 

Слята с Извора…

 

По тънката струна във твойто сърце

табуни коне пак препускат,

отново се взираш във мойто лице,

въпросите бавно се спускат.

 

Далечна и близка ме виждаш във теб,

отново размахвам рапира,

животът във минало беше отнет

на нашата славна дружина.

 

Различно изглеждам във тяло на друг

и чистя пак чуждите грешки,

погубен отдавна бе нечий съпруг

от замисли тъмни човешки.

 

Наказа ни Извора без грам вина

от войни превърна ни в сенки

и дълго жестока бе нашта съдба

от купища злостни партенки.

 

Не можех да грея обвита в тъма,

не можех до смърт да обичам,

и вечно протягах в простора ръка

и исках свободна да тичам,

 

но тежката клетва ме смазваше все,

умирах шептяща с надежда,

превръщах се в облак сред тъмно небе,

което във Лета отвежда.

 

И скитахме неми във адска земя,

горчилки и рани топяхме,

душите спасявахме без правила,

все песни забравени пяхме.

 

Запази ме истинска твойта ръка,

от него пък вяра получих,

а трети остана на запад в мъгла,

тъй старо предание случих.

 

Днес чакаме просто финален акорд

и с вас ще препуснем щастливи,

водач съм на древен забравен народ

възкръснал от пътища сиви.

 

Цената платена е. Сноп свобода

над стръмната стълба ще грее,

а моята тиха шептяща звезда

със Извора пак ще се слее.

 

13.07.2021г.

Елица

 

 *****