Пак силна и нежна...

 

 

Пак силна и нежна…

 

Мечтите завързах на възел с небе,

изпратих ги в морското синьо,

а после подирих едничко сърце,

потрепващо в бяло щастливо.

 

Намерих очите си в родни поля,

затичах със глас в тишината,

прегърнах докрайно аз свойта съдба

отново да съм Светлината.

 

Намигнах на птиците в ритъм безкрай,

у мене копнежа простена,

видях вътре в себе си стария Рай

и мене във него спасена.

 

Припомних си нашта игра на любов,

безкрайните битки, смеха ти

и моя шептящ като дар благослов

сломил не един път врага ти.

 

Бях друга в далечна магична земя,

душата си само донесох,

останаха минало мойте крила,

във жертва за теб ги пренесох,

 

но знам ще се върнат и пак ще летя,

а ти ще ме следваш с надежда,

високо във звездното аз ще блестя

с печата пак Силна и Нежна.

 

22.07.2021г.

Елица

 

 

*****