Досбъдната тайна...

 

 

 Досбъдната тайна…

 

Разби се на посоки самотата

по пътищата невървяни в страх,

проби отново в мене светлината,

в дълбокото си тихо я прибрах.

 

Зададох си невидими въпроси

и отговор получих във съня,

препуснах на вълшебни еднорози

след твоята усмивка и гласа.

 

Пилотът в мене звездно проговори

и вътре в тебе пак се устреми,

далече от реалните окови

в небесното снагата си изви.

 

Досбъднах ти се, както бе тогава -

със бяла рокля и венец,

закриляни във речната дъбрава

се врекохме под песен на щурец.

 

И беше тайно, много много тайно,

единствено за двете ни сърца,

във мен потъна някак си омайно,

а аз разперих своите крила.

 

Око небесно пази свиден спомен

от тези тъй щастливи времена

и ехо като лист отронен

аз винаги в ръцете си държа.

 

Разказвам ти, защото днес съм цяла,

преодоляла черната тъга,

звездата в мен отново е изгряла

и знам за вечност с тебе ще блестя.

 

Ще дишат равновесни световете

в безсмъртната невидима игра

и пак ще пеят песен ветровете

за вярата ми в теб и в любовта.

 

27.07.2021г.

Елица

 

Времето разкрива всичко скрито

и прикрива всичко ясно.

Софокъл

 

 

*****