Не ме забравяй...

 

 

 

"Не, няма миг без чудеса!

Живот би нямало без чудо!"

Дора Габе

 

Не ме забравяй...

 

Случайността ли с тебе ме събра

или бе начартано тъй отдавна?

Открадна нежно моята душа

разказана в историята славна.

 

Разпали в мен неистово страстта,

очите ми отвори ослепели,

усетила неистово зова

се втурнах в лабиринти остарели.

 

Замислено във себе си те скрих

и думичка на никой не отроних,

жестоката цена без глас платих,

"Не ме забравяй" само те помолих.

 

А после през годините поех

във трудните до смърт кармични битки,

от твойта сила тихичко си взех

за амулет по звездните отбивки.

 

Но днес ме срещаш в друга светлина,

аз меч държа във своята десница,

кова със смелост нови правила -

за мен и теб, за цяла върволица.

 

Ще надделее зная любовта

край Извора родена тъй отдавна,

а наште силни вятърни крила

до теб ще ме досбъднат Главна.

 

04.09.2021г.

Елица

 

*****