Два огъня...

 

 

„В стихията бушуваща стоя
и смело изучавам нестинарство.“

                                   Zemela

 

 

Два огъня…

 

Два огъня сме – аз и ти,

небето и земята все събрали,

а общата душа лети,

по вихрените звездни магистрали.

 

Притискат неизречени слова,

те винаги от ляво ни прогарят,

а пък от дясно свети обичта -

съдбите ни във нея се стопяват.

 

На изток аз раста сред равнина,

а ти на запад крачиш устремено,

два пламъка творящи мъдростта,

едно сърце сред бурите спасено.

 

Разтрелват ни все тайни за преди,

за стари времена, и злоба, ревност,

тъй всичко е във моите очи –

една забравена отдавна вечност.

 

Обелих аз докрайно колене

докато скитах тиха сред полята,

сподвижници ми бяха ветрове

и златни класове сред необята.

 

А отговори времето тъче

на своя стан от мъка и копнежи,

към теб протягам своите ръце

във някакви отколешни стремежи.

 

Чуй, слънцето във мен се извиси,

отново ме беляза като птица

прошепна ми : „Със него полети -

Единствена звезда – Зорница“.

 

Тъй моя огън в теб се приюти,

а твоя в светлината ми възкръсна,

досбъднаха се купища мечти,

а любовта над всички се разпръсна.

 

15.09.2021г.

Елица

 

На пламъка близнак

 

*****