Финалната повеля...

 

 

 

Финалната повеля…

 

Светулка съм и светя в тъмнината,

огрявам с нежност твоята душа,

а после пак разперила крилата

отлитам във далечното. Блестя.

 

Частиците на вечност в мене тлеят

и очертават пътя ни напред,

а костите ми донасита пеят

един рефрен във минало отнет.

 

Забързана съм. Гоня часовете

за моето и твоето сърце,

запазват ме щастлива ветровете

във общото неоново небе.

 

Без глас ми шепнеш още че обичаш

красивите ми пламнали очи

и пак до болка атомно се вричаш

на моите раздиплени следи.

 

До утрото оставам само с тебе,

дослучвам се във пъстрия ти свят,

а после пак надявам тежко бреме,

стопявам се в наземен необят.

 

И тръпнем за финалната повеля,

свободни да са нашите души,

със тебе във безкрайното да грея

завръщайки и двама ни в преди.

 

20.09.2021г.

Елица