В дълбокото у мен...
Аз често слушам тихичко гласът ти,
извира във дълбокото у мен
и силата запазва на духа ми
във утрото на всеки следващ ден.
Пресрещала съм твоята усмивка,
шептял си ми забравени слова,
изпратих ти писмо в бутилка
докато скитах боса във дъжда.
Във тази обич мъничка живея
и камъчета хвърлям във реки,
сред спомени от минало се рея
в зеленото на моите очи.
Преплитам сънища с полуреалност
робиня съм на стари правила,
а моята изтрадала сакралност
чертае път по който да вървя.
Далечна съм в наземното пространство
и близка съм във твоето сърце,
напредвам със неспирно постоянство
към двете ти копнеещи ръце.
А там във края твоя дух ме чака
и ще обгърне моята снага,
отново двама ще преборим мрака
оставяйки в небесното следа.
19.09.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар