Стръмни небеса...

 

 

Стръмни небеса…

 

Вървим със теб по стръмни небеса

и раждаме магически копнежи,

тъй моята във твоята ръка

преследва стари вятърни стремежи.

 

Една любов е нашата съдба,

калена в бури тихо оцелява,

тя моята усмивка и гласа

небрежно в тебе винаги вклинява.

 

Обичаш смелостта ми във анфас,

а войнът в мен неспирно ти говори,

заклева те да вярваш в нас

и в сините раздиплени простори.

 

И тъй по пътя трепетно летим

и ставаме по-мъдри в дните,

един във друг неспирно се топим

и с вярата досбъдваме мечтите.

 

Не е предвидено да има край

безбрежното е нашата посока –

ковем забравен и магичен Рай -

пазител на река дълбока.

 

11.11.2021г.

Елица

 

Честит празник на Св.Мина!

Семейството остава вечния спокоен пристан в нашето съществуване.

Да бъдем благодарни за споделената нежност и обич в семейния уют.

Да вярваме във вълшебства и да се опитваме винаги да избираме безрезервно човека до нас, защото това е гаранцията, че и той винаги ще избира нас. Сами избираме да принадлежим някому – за кратко, за дълго. Учим заедно уроци – лесни, трудни. Може би разковничето е да се опитваме да го живеем съвместния живот като детска игра и  винаги с радостен трепет в душите. Бъдете здрави, а в семейството избирайте винаги да се чувствате достатъчно и пълноценно обичани, преди всичко отдавайки своята любов!*

 Ели

 

*****