Често…

 

 

Често…

 

Аз често разговарям тихо с теб

и грешките от минало прощавам,

усещам твоя страх стаен навред,

опитвам се с любов да го стопявам.

 

Била съм друга някога, в преди,

наивна и добра, на вкус – горчива,

била съм войн във нечии очи

и битките съм водела щастлива.

 

Излъчвала съм само светлина,

сърцето ми е биело със нежност,

а моите магически крила

са пазили красивата ни вечност.

 

Но после всичко паднало във мрак,

огромната ни обич се смалила,

не си разбрала от небето знак

и моята съдба си разрушила.

 

Войната е на хиляди лета,

ковах във нея Божия повеля

и зная, че отново ще блестя,

спасение за всички ще намеря.

 

А прошката остава вътре в теб

стопли я във отвъдното дълбоко,

оставам вечен пламенен завет,

че Любовта вирее на високо.

 

24.11.2021г.

Елица

 

На мама