Разговор с Михаил...

 

 

 

Разговор с Михаил….

 

Душата ти се спря във мен

и тихичко следите ми загледа,

денят ми от усмивки озарен

подхвърли във небесното монета.

 

Попитах те дали ти е добре,

дали студа от есента прониква

във твоето измъчено сърце,

което пак и пак във мен притихва.

 

Отвърна ми, че чакаш мъдростта

от старите тегоби да избави

разчупената ни на две душа,

разказана в магичните скрижали.

 

Успокоих те смело че вървим

по пътя ни напред от Бог отворен

и куп вълшебства ний ще сътворим

при Извора далечен, животворен.

 

Подадох ти пак бледата ръка,

ти в нея сложи камъче за вечност,

прошепнах ти със скритата тъга,

че все така оставам стръкче нежност,

 

във твоя сън, в Зората, във дъжда,

във сбраните във тебе разстояния

и песента кънтяща във кръвта -

една звезда с магически послания.

 

А после се стопих сред ветрове,

до Слънцето достигнах и целунах

пак твоето обичано лице,

с което вътре в мене съществувах.

 

08.11.2021г.

Елица

 

 

По случай Архангеловден!*

Една алегория за любимия човек, който винаги носим вътре в себе си, пречупена през идеята, че Архангел Михаил е Светецът пазител, който има Пламък близнак и е вечната еманация на доброто и равновесието между двата свята! Снощи случайно чух песничката в поста! Много ми хареса и отива на мислите ми днес на празника.... Бъдете здрави, приятели! Бъдете добри и емпатични към тези, които ви заобикалят! Колкото и да ни е тежко на моменти, аз вярвам че добротата ражда доброта и направеното добро, връща към нас също добро умножено стократно!

Ели