Потърсена радост…
Сред птиците потърсих радостта,
криле разперих в синьото безкрайно
и знаех, че ме чака мъдростта,
далече се усмихваше омайно.
Завързах те със огнено въже
за себе си и пак препуснах
усещах вътре в мен, че ме зове
душата ти. И в теб се спуснах.
Пътувахме във нощи и във дни
очите ни попиваха морета
припомнихме си всичко за Преди –
животът ни сред седемте небета.
Пресрещнахме другари и мечти,
забравените песни с теб запяхме,
оставихме магически следи,
със вятъра космически се сляхме.
А най-накрая осъзнахме любовта –
онази вечност в костите ни скрита,
пак себе си дарихме на света
в история от мистика обвита.
03.11.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар