Единствена...
Единствена съм
идвам от далече
през хиляди потоци светлина
една надежда
вятър ми облече
а после ме ориса да летя
дарявам обич
скитам във тревите
говоря със цветята във дъжда
той пътя ми
сред облаците скрит е
ала по него винаги блестя
души спасявам
раните лекувам
приятел съм дори на врагове
за бъдното понякога
тъгувам
на сън видяла в него брегове
ала вървя
със тихо постоянство
по свойта неизменна полоса
кръстосвам
неизвестното пространство
и всекиму дарявам доброта
понякога съм сложна
и квадратна
а друг път съм с разрошени крила
обичам да съм
цветно непонятна
препускайки по стръмни небеса
наясно съм
с духовния си пясък
посипвам го по своите следи
начупвам се във нощите
със трясък
а в утрини се сбирам от звезди
Единствена съм
В нечие дълбоко
Око на радост страхове печал
Обичам нажежено
До жестоко
Дори прободена с космически кинжал
Единствена съм
за това простете
и Винаги за Другите мислете
със Любов
04.12.2013г.
@Eli
Звезден прах... като мен...!*
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар