wallpaper от мрежата
Избор...
Беше му интересно да
я наблюдава. Черна, лъскава, скоростна. Имаше нещо странно възбуждащо, в начина
по който гъвкавото женско тяло следваше наклоните в ляво и дясно изпълнявани
методично и последователно от мотоциклета. Пристегнатите И от черният кожен
гащеризон малки кръгли гърди ту прилепваха плътно към резервоара, ту щръкваха
наперено сред въздушното пространство и се закачаха палаво с устните на вятъра,
докато мотоциклета препускаше със 160 км/ час по наклонената крайбрежна
магистрала. Въздушните дихания свистяха в каската. Главата на мотористката,
обаче, не потрепваше. Сливаше се с тъмнината, а после внезапно отново изплуваше
и зашеметяващият танц под музиката на ревящият мотор продължаваше. Подаваше
газ, увеличаваше плавно. Луната се отразяваше в лъскавата гладка повърхност на
шлема. Очите скрито премигваха. Свободна беше. Като фатална препинателна. Или
желан подарък. Досаден експеримент. И Адреналинно приключение. Летеше вече с
200. Скоростта я превръщаше в малка частица наслада. Траекторията на движение я
издигаше и снижаваше до най-дълбокото И. Усещаше лекият трепетен гъдел от
малките водни капчици, извиращи от фибрите И. Устните И напукани, боляха. Пак
ги прехапа до кръв. Но никой не видя. Мина на по-ниска предавка. Изкачваше се.
Мириса на море се разпиляваше по следите оставени от грайферите на двете гуми. Разминаваше се с коли на влюбени. На самотни.
На родители с деца. Мярваше за кратко силуетите, но следвайки пътя им даряваше
единствено по частица нежност. Харесваше И да живее нежно. И да раздава огромни
количества обич. За по-малко
от секунда прелетя през двата леви завоя. Натисна газта и видя стрелката на
километража да сочи цифра 240 км/ час. От гърдите и инстинктивно се отрони адреналинен
стон. Беше се почувствала страхотно. Насаме със себе си. И с вятъра. Стигна
площада. Лесно намали скоростта и паркира на паветата с финес, след като
направи лек полу кръгов реверанс със задната гума на мотора. Чакаха я. Преди
още да успее да махне шлема пусна ключа в една протегната ръка грижливо
опакована с кожена ръкавица. Усмихна се. Леко помаха с ръка, докато с другата
разкопчаваше сръчно каишите на шлема. Освободи главата си, раздруса я и зарея
поглед към обсипаното със звезди небе. После се запъти към наблизо паркирана
позната кола. Седна на предната дясна седалка и притихна.
-
Съжаляваш
ли? – въпроса долетя до съзнанието И като ехо.
-
Не,
разбира се! – тонът И бе безстрастен – Мисля, че грациозно се освободих от
нещо, което не е за мен, след като те кара да се тревожиш за моята ...
цялост...
-
Само
заради мен ли го направи?
-
Първо
заради теб, защото ако ти си спокоен за мен, спокойна ще бъда и самата аз и
после и заради самата себе си. Обичам те и не искам да се тревожиш! Просто е.
-
Благодаря
ти! – беше искрен и развълнуван
-
Никой
предмет не може да се сравни със силата на обичта, която ми даряваш, когато си
спокоен. – усмихна му се, а после натисна търсачката на радиото. В тонколоните
се разнесе песен на Савидж Гардън....
„I
would fly to the moon and back if you be...
If you be my baby
I've got a ticket for a world where we, we belong
So would you be my baby?”....
If you be my baby
I've got a ticket for a world where we, we belong
So would you be my baby?”....
Затвори очи. Отново препускаше със 160
км/час. Но вече с отдавна дошлия правилен пилот.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар