Октомври...
Той пак е влюбен
вятърен хлапак,
душата ми във шепите
си сбира,
за двама под небесен
похлупак
една любов през
времето пулсира.
Сред есенните листи
аз вървя
и следвам свойта
огнена посока,
завивам се понякога с
дъжда
и все раста безкрайно
светлоока.
Усещам го във мойте
дълбини –
мълчи ме в
тихо-цветно единение
сред спомени живее за
преди
и вярва във
космичното спасение.
Докрайно ще прелее
вътре в мен,
прегърнал мъдростта
ми разкроена,
и в утрото на есенния
ден,
съдбата му ще бъде
опростена.
Накрая слети двама
във едно,
в просторите ще
хукнем като птици,
ще се завърнем в
общото гнездо,
запазено във нашите
зеници.
И там ще презимува
любовта,
разказана докрай от
сетивата,
а щом почука с трепет
пролетта,
ще преоткрием нова
светлината.
01.10.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар