По човешки...

По човешки…

Събуди се във мене синевата,
размаха свойте огнени крила,
а после ме изпрати до вратата,
отключвайки щастливата съдба.

Прекрачих прага. Тихо се усмихнах.
Едно момиче – есенно на вкус,
неземна във безкрайното притихнах,
препускайки във коловоза пуст.

Но вяра звездна имаше у мене,
че в края ти ме чакаш със душа,
прегърнала забързаното време,
решена бях да крача и пеша.

Пресрещнаха ме милиони тайни,
целуваха ме диви ветрове,
надеждите забравено-незнайни,
изплуваха във цветни дъждове.

Без глас достигнах общото начало –
една скала подпираща света,
а там на нея – бяло огледало
съдбата ни раздипли в тишина.

Простихме си допуснатите грешки,
изпихме с устрем цялата тъга,
а после се стопихме по човешки –
един във друг побрали любовта.

30.10.2017г.
Елица

Успешна нова седмица, приятели!
Нека изпратим октомври с усмивка и нежност!
                                                         Eли