Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи които ме обичат,
запазила съм всичко от преди,
по огнен начин спомените тичат.
Една любима майчина ръка,
преплела пръсти с моята сакралност
и всички нарушени правила,
с младежката магическа омайност.
Прекрасен глас останал вътре в мен,
нашепващ в полунощите нетраен
и ведра песен в идващия ден,
мистичен звън в душата ми безкраен.
Аз все така в смълчаното горя
и вярвам че при мен ще се завърнеш,
в небесното невидима блестя,
и знам че пак с любов ще ме прегърнеш.
Ще ме запази трудния ми път,
по-силна ще изляза най-накрая,
ще скитам пак аз волна по брега,
със който свързвам мислите за Рая.
А ти ще бъдеш моя светлина,
компасът ми изпълнен със надежда,
до тебе пак аз знам че ще вървя,
душите ни в едно ще се процеждат.
04.12.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар