Безвремие...

Безвремие…

Със дълга рокля, с босите крака

и светъл поглед пламенно наситен,

аз все към тебе вятърна вървя,

по оня бряг щастливо любопитен.

А до скалата ти ме чакаш пак,

прегърнал свойте огнени копнежи,

от минало към бъдещето знак,

на общите ни слънчеви стремежи.

Във пясъка оставяме следи,

небето ни прегръща със усмивка,

замислено е нашето Преди,

а аз отново съм една щастливка,

открила във безкрая любовта -

онези вечност в костите ми скрита,

която ме запазва във съня,

а в утрото ме пие до насита.

Преплитат се душите ни, трепти

космическото атомно начало,

а вътре в мене вече не боли,

безвремие е. Времето е спряло.

12.06.2018г.

Елица