Powered By Blogger

понеделник, 4 юни 2018 г.

Като пламъци...




Като пламъци…

Прегърнала мечтите си за тебе,
аз тихичко по облаци вървя,
във костите ми с бързащото време,
съмнения с копнежите топя.

Във два живота тлеем безотказно –
един във дните, другия - в съня,
въпроси ни притискат непрестанно,
докато бавно в тебе аз боля.

А ти във мен се криеш като сянка
и пазиш мойте вятърни крила,
на твоя дух единствена стопанка,
е мойта звездна бяла светлина.

Ще оцелеем шепне синевата,
свободни пак нагоре ще летим.
Усмихвам се. Прегръщам тишината,
в която като пламъци блестим.

04.06.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар