Юни...

Юни…

Шепти ми юни с топлия си глас,

тъгата ми попива и отнася,

потъвам във магичната му власт,

а чучулига тихичко приглася,

на вятърната песен край дома,

разказваща за вечните ми тайни

и огнената битка на духа,

търкулната по пътища незнайни.

Отново най е важна любовта,

онази сила времето ми скрила,

тя за ръка върви със радостта,

във стъпките ни слънчево попила.

Във плиснатите летни дъждове,

аз истина за бъдното откривам,

съединявам с вяра светове,

докато бавно звездна колидирам.

И следвам своя мъничък компас,

към общо дефинирана човечност,

ключът към нея скрит е вътре в нас –

пресечна точка на живот и вечност.

08.06.2018г.

Елица

*****