Somewhere in the wind....: Атомно и мъдро…

сряда, 13 юни 2018 г.

Замислено е времето във мен,

стрелките му ме стрелят и оплитат,

в денят ми от безкрая озарен,

надеждите очаквани се скитат.

Пак боса стъпвам в младата трева,

на хиляди глухарчета нашепвам,

отворила докрайно сетива,

със вятъра пречистена потрепвам.

До бистрия поток на вечността,

присядам във красивите си нощи

и в него се оглеждам със душа,

тъй млада съм и трепетна все още.

А птиците ме следват като стон,

крилете ми запазват белостенни,

във техния вълшебен звезден тон,

аз скривам свойте мисли съкровени.

И раждам силна нежна свобода,

създадена от минало и бъдно

и пак съм синоним на светлина,

която грее атомно и мъдро.

13.06.2018г.

Елица

*****