Преплетени...

Преплетени…

Превръща вятъра душата ми във птица,

надява и магичните крила,

във моята усмихната зеница,

аз клетвено събирам радостта.

Накуп изтрелвам бойните патрони,

към твоето очакващо сърце,

а после пак по пътищата нови,

аз хуквам в разпиляното небе.

Ранен си тежко. Любовта убива,

ала във теб тя ражда вечността,

душата ти с душата ми се слива,

над мокрите зелени дървеса.

Израстваме невидими и дръзки,

преплетени на лунна светлина,

а стъпките ти някак тежки, мъжки,

потъват в мойта нежна дълбина.

Обичаме се – трайно, постоянно,

два атома танцуващи в дъжда,

към тебе бликам звездно непрестанно,

а ти ме доизвайваш във нощта.

Със утрото потъваме в пейзажа

на трудния реален свят,

заслушай се и аз ще ти разкажа,

за нашият живот във необят.

04.06.2018г.

Елица

*****