НепрехОдни…

НепрехОдни…

Тежат окови, в мислите вали,

по пътя се простират страховете

и тихичко във мене пак боли,

сподирят ме бездумно ветровете.

Завършена във нощите горя,

когато съм до тебе на високо,

над облаци ефирна все летя,

обичам нажежено и дълбоко.

Изпиваш ме със поглед устремен,

в прегръдката си страстно ме разтваряш,

от моята душа си тъй пленен,

вратите към безкрая ми отваряш.

Оставам птица в твоето сърце,

далечен порив, вяра и надежда,

закриля ни красивото небе,

в Плеядите за кратко ни отвежда.

Ала сега Земята ни е дом –

вълшебен пристан на живот и нежност,

ний спазваме космически закон,

да възродим забравената вечност.

Ще пренапишем нашата съдба,

отново ще сме волни и свободни

и знай, че ще пребъде светлина

в следите ни от слънце непрехОдни.

13.12.2018г.

Елица

*****