С елече от мечти…
Облякох си елече от мечти
и в тъмното неистово засветих,
едно врабче прошепна „Полети“
и аз се впуснах в звездните пътеки.
Сподиряше ме рой от чудеса,
очите си изпълних с необятност,
по роклята ми капки светлина
Вселената търкулна с непонятност.
Достигнах до жадувания бряг,
от друг живот запазен в мойте мисли,
той бе от слънце и копнеж огрят,
просторите му бяха тъй лъчисти.
Там точно до една скала,
пресрещнах те с усещане за вечност
и тихо ти намигнах с любовта,
която тлее в мен със много нежност.
Останахме до утрото така,
преплетени във другата реалност,
накрая се събудихме в дома
на земната усмихната сакралност.
19.12.2018г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар