Несломена...

Несломена…

Ръце протягам в звездното небесно,

превръщам ги във перлени криле,

а после се издигам безсловестно,

със тупкащо във ритъм пак сърце.

Преследваш ме – една частичка нежност

съм в твоята копнееща душа,

изписваш ме в полето като вечност,

докато бавно в тебе се топя.

Преплитаме се – птици във безкрая,

заключващи ехтежа на ума,

„Обичам те“, отново ще призная,

докато силна в лунното блестя.

От родовата болка несломена

разлистена високо аз горя,

от тебе съм невидимо спасена

и тихо по пътеките вървя.

Ще пренапишем двама свободата

в далечната космична равнина,

пазители сме ний на светлината,

извираща от нашата съдба.

07.12.2018г.

Елица

*****