Личният ми Рай...

Личният ми Рай…

Понякога бездумна аз вървя

през някакви напукани Вселени

и куп молитви атомно шептя,

сред мигове неземно оцветени.

Прокарвам пръст през моята съдба

орисана да бъде тежка,

а после пак разперила крила,

прелитам над житейска въртележка.

Утеха срещам в синьото небе,

където любовта е вечен пристан,

усещам се неистово добре

сред птиците по пътя ми пречистен.

И чувствам как израствам и горя,

по-силна ставам в нощите и в дните,

под звездното желания топя,

досбъднати във мене са мечтите.

И знам ще стигна личният ми Рай –

красиво място - дом на светлината,

преляла във космичния безкрай,

след мен ще се посипе тишината.

27.12.2018г.

Елица

*****