*****
от оня миг
във който те обичам
душата ми по-истински звучи
а босите ми стъпки
в мрака
оставят видими за звездното следи
косите ми
по вятър разпилени
събират пътища във лятна
тишина
а мислите ми в твоите поспрели
прегръщат пак желана свобода
от оня миг
във който те обичам
по-бързо някак времето лети
вълшебни думи
шепнейки изричам
изгубена в простора от мечти
и все така съм
малка уязвима
там някъде на края на света
Единствена сред многото Любима
в безкрая странно случена
Съдба
@Eli
Августовско вълшебство....
ОтговорИзтриване(споделено по вятъра)
една година някак си отмина
пак крача боса в нощната трева
а отдалече ти ми се усмихваш
погалваш ме със шепот на звезда....
въпросите останаха на прага
душата ти последвах и мълвя
Тя – Любовта не можела да чака
но своя път до край ще извървя....
откривам те във ятото на птици
във филмите изгледани преди
небрежно скътан в моите зеници
си първият ми лъч в зори....
нетърсено но приказно вълшебство
споходи мойта вятърна съдба
и спомен мил от синьото ми детство
при мен за миг внезапно долетя....
прегърнах неизвестния ти образ
и думите разпалили страстта
в огромната житейска пропаст
без парашут аз все към теб летя....
то времето безмилостно се скита
а хоризонта пак е шепа прах
дали обичам слънцето ме пита
„разбира се” отвръщам му без страх....
във бъдното се вглеждам мълчалива
събрала с нежност цветната дъга
единствено със Тебе съм щастлива
дослучена в безкрайното мечта....
22.08.2012г.
@Eli
пп : Тъй се случва понякога - излизат по повечко.... Музата е виновна... Както казах и на другото си местенце - ще и търсим "вятърна отговорност".... :)))
Време е за сън, че утре ме чака яко писане и няма да има време за блога.
На който ще намине да чете поздрави с обич!
Ели
3,676
ОтговорИзтриванеА слънце свети зад прозореца в предпоследната стая по коридора в дъното, в ляво....:)))))