*****
прободена
безшумно и родена
във утро
на стопени небеса
от сцена
на Вселените свалена
за да
дарява по Земята доброта
минутите
заскитаха с усмивка
валеше
във косите и дъжда
един
слепец мечтите и поиска
подаде ги с пречистена душа
съшиваше
парцалените кукли
прегърнала
тревожна тишина
със
тайна мисъл в скитащите букви
пренареди
за себе си света
в една
река с надежда се огледа
със
струните на вятър поигра
и все
така усмихната и бледа
във
бурите със нежност оцеля
а после
миг дойде да си замине
отново
да пребъде във звезда
реалността
– тя няма да загине
остави я
- тунел през Вечността
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар