Вглъбяване....

 

*****

Не можем да забравим, когато са намесени усещанията за любов и за разочарование от различни фактори в живеенето. Поглеждаме през рамо и разпръсваме мислите с надеждата да достигнат неизвестен адрес – там някъде под звездното. А после крачим боси в светлото по сивия асфалт, и ден след ден рисуваме надежда във дълбокото. Спъваме се, падаме, отново ставаме, вървим. Неувереност се впива в раменете. Морето е далеч, а равнината пожълтява. Водата се смалява. Запява есен и някак топлината се стопява. Мълчанието крием в шепи. Духът ни оцелява, но на каква цена и до кога? Далечното във себе си усещаш близко, а близкото така далечно…. Дори поезията в тези дни е някак си безшумна, извира, но ритъма и страда…. През октомври миналото става права линия. Очите плачат повече и повече любов е нужна. Търсиш щастието в лицата, които срещаш някъде по пътя. А жиците за кой ли път са лястовичи пристан, от който искаш да погледаш към безкрайното. За да откриеш някого. И птица ставаш, и пак отлиташ в празното. Разперила криле се приютяваш в прегръдката единствена на вятъра. И всичко друго някак избледнява. Настъпва време за вглъбяване.

***

изпих до дъно

чашата горчива

на осъзнатия погрешен път

илюзиите си със трясък счупих

Съдбата

си преметнах я на гръб

боля моментно

някъде във празното

ала по-силна вече съм нали

открих за миг решение в неясното

прошепнато от  вятъра

в зори

@Eli

 

***