Сама...
Сама сред облаците скитам
В полета стъпките редя
Очите си в звездите вплитам
И някак вятърна трептя
Надежда тихо разпилявам
По стръмните си ходила
От песни на щурци създавам
Изкряща в тъмно синева
Танцувам като самодива
Във огън стъпвам и горя
А по снагата ми красива
Оставя белег Вечността
С тревите пясъчна говоря
Споделям тайни и мечти
А после нейде зад завоя
Изчезвам в есенни мъгли
Една река ме приютява
Във свойта хладна топлина
И някак Нова ме създава
Свободна птица в тишина
По изгрев тръгвам и далече
Сама отлитам в небеса
Животът странно ме обрече
Да имам вяра в чудеса...
12.11.2013г.
@Eli
***
Красив стих, Ели! С най- чудните отенъци на тъгата!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
След тъгата грейва слънце :)) Винаги!
ИзтриванеРадвам се, че ти е харесал стиха, Ади!...
Отбивай се насам и друг път не си прави грешни заключения, че ще ти дърпам ушите, хах :)))))))))
Поздрави на любимите ми австралийци - Лиса Чапел, Брайди Картър, Ааарън Джефри, Майлс Полард, Пета Уилсън... да продължавам ли!? :))))
Усмивки,
Ели
ti si neizcherpaema , blikash postoqnno izvor.
ОтговорИзтриванеЕви,
Изтриваненезнам.... Благодаря ти, че топваш ръце в извора :))
Аз просто изкарвам от мен, това което се натрупва вътре...
Пускам го да лети, а ако докосва вас... мога само да се радвам...
Прегръщам те,
Ели