Powered By Blogger

петък, 15 ноември 2013 г.

***






                                       на теб

смълчана съм не са ми нужни думи
запратих ги в простора светло син
превърнаха се в птици и контури
в завоя на копнежа ми един….
сега е тихо и безкрайно късно
за стъпки и очи за правила
в душата ми е глухо после пусто
дали е твоя шепот в есента…
избрах да си отида за да светиш
и да разпериш вятърни криле
дано покой в безкрая да намериш
и свое място в нечие сърце…
не мога да съм друга и не мразя
а тебе ще обичам до живот
една надежда в себе си ще пазя
докато няма тлея във залог…
а пътят извървян мъгла посипа
дъжда го изрисува със следи
когато някой търси той намира
единствено е нужно да върви…

15.11.2013г.
@Eli








***

Няма коментари:

Публикуване на коментар