Без страх....
Аз вече не изпитвам страх
На възели завързах ветровете
Мечтите си превърнати на прах
Ги пратих да открият бреговете
Където боса мога да вървя
Но без до кръв да израня нозете
И до скала глава да приютя
Когато ме застигнат дъждовете
Очите си преобразих в река
От сълзите които сътвориха
И в тихата им есенна тъга
Копнежите ми бързо се стопиха
Но все така не мога да заспя
И чувствам тъмнината със надежда
През старата открехната врата
Невидимо пак някой ме поглежда
Ала бездумна в самота стоя
Далече от любовните жарави
И някой ден в простор ще се стопя
Последвала сакралните сигнали
08.11.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар