Powered By Blogger

четвъртък, 5 април 2018 г.

Безброй небета...




Безброй небета…

Завихрят се у мен безброй небета,
дърветата във пролетно цъфтят,
усещам дъх на хиляди морета,
светулки във косите ми кръжат.

Изпращам мисли горе в синевата,
с едно обичане обгръщам моя свят,
отворила докрайно сетивата,
пулсира в мене слънчев необят.

Досбъднала мечтите си копнея,
да видя свободата вътре в теб,
ефирна във безкрая да се рея,
изпълнила космичния завет.

Прошепвам на звездите свойте тайни,
а после се изгубвам във нощта,
по пътищата знайни и незнайни
аз все към тебе тихо се стремя.

Пресрещаме се – огнени комети,
със обща разпиляна светлина,
преплитаме са в сложни пируети
един във друг открили радостта.

Запазваш ме във своята зеница,
прибирам те във своите ръце
а после въплатена като птица
открадвам с нежност твоето сърце.

04.04.2018г.
Елица




*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар