Powered By Blogger

сряда, 4 април 2018 г.

На изток...




На изток…

Познаваш ме. Разчел си ме докрай.
Във теб живея искрена и нежна.
Със мене пак в изгубения рай
една любов се сбъдва безметежна.
Не помниш нищо. В утрото е мрак.
И споменът потъва в тишината.
Аз пак следя невидимия враг,
за да се върне трайно светлината.
Ала оставам в твоя океан.
Пулсираща надежда. Справедливост.
От слънцето неистово призван,
кръжиш във мен изпълнен със щастливост.
И зная трудно е. Реалността
се случва паралелно със копнежа.
Изтича като пясък младостта,
изгубва се във времето летежа.
Но вяра пази моето сърце,
че някой ден очите ти ще видя,
а твоя глас от моя глас спасен,
в просторите на изток ще се скита.

14.03.2018г.
Елица




*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар