Орисани...

Орисани…

Аз днес ще бъда вятър и небе,

безкраен порив в тишината,

във твойто приказно сърце,

запазвам бяла светлината.

Подскачам звездна на въже,

преглътнала пореден залък,

протягам свойте две ръце

и хвърлям във водата камък,

от него ражда се кръга

и тръгва огнен да пътува,

пониква стръкче във пръстта,

за зимата то ще тъгува.

Прегръщаш мойте сенки две

и в буен танц ги разтопяваш,

едно усмихнато лице,

на сън отново призоваваш

и аз се стрелвам, пак летя,

до твоя праг търкулвам нежност,

ефирна после ще блестя,

обгръщайки те с безметежност.

Оставам спомен и мечта,

тъгата ти от осем века,

че само с мене любовта,

чертае твоята пътека.

Със вяра ти напред върви,

попил от мойта цветна същност,

ний двама пак ще се вклиним

орисани с космична мъдрост.

04.04.2018г.

Елица

*****